Службата „Езикови справки и консултации“ на Института за български език на БАН дава компетентна информация по въпроси на българския книжовен език. Може да зададете своя въпрос на:
Службата се поддържа от Секцията за съвременен български език.
В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания – разделно.
Основен правописен принцип при сложните думи е синтактичният. При писането им се има предвид отношението между изграждащите ги основи – равноправно (съчинително) и неравноправно (подчинително). При случаите с неравноправно отношение едната основа е главна, а другата – подчинена. При писането на тези сложни думи се имат предвид и двете възможности за мястото на главната и на подчинената основа – главната основа да бъде на първо място или подчинената основа да я предхожда. Така се оформят двата основни типа: главна основа – подчинена основа и подчинена основа – главна основа. При равноправното смислово отношение всички основи са главни и типът е само един: главна основа – главна основа.
Сложните думи са образувани от две или повече основи с точно определено място, свързани чрез съединителна гласна -о-, -е- или -и-, като понякога завършекът на първата основа на гласна поема ролята на съединителна гласна:
газостанция, кредитополучател, земеразделяне, пътепоказател, петилетка, трагикомедия
Възможно е основите да бъдат свързани и направо, без съединителна гласна:
азотсъдържащ, петгодишен
Сложните думи се образуват от две основи, от които едната пази своята граматическа характеристика: кафе-сладкарница; от две или повече основи, които не пазят граматическата си характеристика: звездоброец; от сраснали се самостоятелни думи, които също са загубили или променили своята граматическа характеристика: нисколетящ.