Службата „Езикови справки и консултации“ на Института за български език на БАН дава компетентна информация по въпроси на българския книжовен език. Може да зададете своя въпрос на:
Службата се поддържа от Секцията за съвременен български език.
При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:
Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици.
Мекостта на съгласните се предава с ь (пред о), я (пред а), ю (пред у).
Авиньон – Avignon (фр.), Альона – Алёна (рус.), Бабьоф – Babeuf (фр.), Баньос – Baños (исп.), Баньо – Bagneux (фр.), Гьоте – Goethe (нем.), Малмьо – Malmö (шв.), Отьой – Auteuil (фр.), Жельона гура – Zielona Góra (пол.), Петьофи – Petöfi (унг.), Ньора – Ñora (исп.); Арманяк – Armagnac (фр.), Болоня – Bologna (ит.), Бялисток – Białystok (пол.); Бюв – Bjuv (норв.), Косцюшко – Kościuszko (пол.), Люляйяко – Llullaillaco (исп.), Винюела – Viñuela (исп.)
[Вж. и Особености при употребата на някои букви, т. 1.3, 1.4, 1.6.]
Мекостта на съгласните не се отбелязва пред гласните [е] и [и], както и в краесловие.
Агнешка – Agnieszka (пол.), Каменец – Kamieniec (пол.), Канете – Cañete (исп.), Мелно – Mielno (пол.), Негош – Његош (ср.), Нунес – Núñez (исп.), Севине – Séviné (фр.); Джили – Gigli (ит.), Вини – Vigny (фр.); Гогол – Гоголь (рус.), Монтен – Montaigne (фр.), Познан – Poznań (пол.)
Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.
Кирххайм – Kirchheim (нем.), Маккинли – MacKinley (англ.), Норддорф – Norddorf (нем.), Скагеррак – Skagerrak (швед.)
[Вж. и Правопис на двойни съгласни, т. 16.]
Буквосъчетанието dt в имена от немски език се предава само с буквата т.
Айзенщат – Eisenstadt, Хантке – Handtke, Хумболт – Humboldt, Шмит – Schmidt
Звуковете, отбелязвани със съчетанието th в английските собствени имена, се предават с буквите т и д според изговора си.
Хедър – Heather (англ.), Смит – Smith (англ.)
Съгласните [р] и [л] в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите -ър-/-ръ- и -ъл-/-лъ-.
Бърно – Brno (чеш.), Кръстац – Крстац (ср.), Вълтава – Vltava (чеш.), Връхлицки – Vrchlický (чеш.), Вършац – Вршац (ср.)
Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква [ъ], който се предава при писане.
Бийгъл – Beagle (англ.); Гренобъл – Grenoble (фр.); Нюкасъл – Newcastle (англ.); Пьотър – Петр (рус.), Piotr (пол.); Сартър – Sartre (фр.)
Не се вмъква и не се пише [ъ] между краесловни [л], [м], [н] и предходни [р] и [л].
Берн – Bern (нем.), Карл – Karl (нем.), Люцерн – Luzern (нем.), Палм – Palm (англ.), Шарл – Charles (фр.)
Съчетанието от съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се предава с българската буква щ.
Бернщейн – Бернштейн (рус.), Дармщат – Darmstadt (нем.), Ещорил – Estoril (порт.), Ищван – István (унг.), Пещи – Pesti (унг.), Щабин – Sztabin (пол.), Щиван – Štiván (слов.), Щур – Štúr (слов.), Щутгарт – Stuttgart (нем.)
Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата щ в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание шч.
Любошчински – Любощинский, Шчедрин – Щедрин, Шчепкин – Щепкин, Шчерба – Щерба
Испанската съгласна, отбелязвана с буквите c (когато е пред е или i) и z, се предава с буквата с.
Андалусия – Andalucia, Баласоте – Balazote, Барселона – Barcelona, Валенсия – Valencia, Веракрус – Verakruz, Мендоса – Mendoza