Службата „Езикови справки и консултации“ на Института за български език на БАН дава компетентна информация по въпроси на българския книжовен език. Може да зададете своя въпрос на:
Службата се поддържа от Секцията за съвременен български език.
Пунктуацията на цитирания текст се запазва с изключение на случаите в т. 127.3.2 и 127.3.4.
В края на цитирано изречение, което не е включено в авторово изречение, се пише съответният знак за край на изречение преди затварящите кавички.
„Най-сетне, когато искаме жертви от народа, трябва сами да сме готови да дадем такива.“ Това споделя в книгата си Иван Хаджийски.
В края на цитирано изречение не се пише точка, ако след него има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава авторово изречение.
„Най-същественото е невидимо за очите“ – пише Екзюпери.
Вазов завършва V глава на повестта с думите: „Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското освобождение“ и така изразява огорчението си от нерадостната участ на героите.
В края на цитирано изречение се запазват многоточието, удивителният знак и въпросителният знак, ако след това изречение има пояснителен израз, отделен с тире или запетая, или продължава авторово изречение.
„Да живей България!“ е възгласът, с който завършва пламенната реч на Странджата.
Когато цитирано изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един знак след затварящите кавички.
Непрекъснато получаваме потвърждение на следната мисъл на О. Уайлд: „Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите“.
Прочете ли „Иде ли“?
Колко се възмутих обаче от неговото „Не те е срам“!
Когато цитирано изречение е включено в края на въвеждащото го авторово изречение и двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата знака съответно пред и след затварящите кавички.
Как да не се впечатлиш от остроумието на Айнщайн, който казва: „Две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен.“!
Вазов завършва повестта с думите: „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?...“.