Службата „Езикови справки и консултации“ на Института за български език на БАН дава компетентна информация по въпроси на българския книжовен език. Може да зададете своя въпрос на:
Службата се поддържа от Секцията за съвременен български език.
Като знак с пунктуационна функция скобите се използват в следните случаи:
Скоби се пишат за отделяне на обособени части, вметнати думи, изрази и присъединителни конструкции, както и на цели изречения или група изречения, които съдържат допълнителна информация по отношение на основното съдържание на текста.
Някои страни (като Холандия и Швейцария) останаха слабо засегнати от кризата.
Ясно е защо правописният въпрос в България (и не само в България) освен езиков е въпрос на политика и политически решения (вземани понякога и еднолично), налагани с постановления и закони.
Мисля, че дойдоха след полунощ (помня ли вече!), когато повечето гости си бяха тръгнали.
Полицията ме разпитва като очевидец, аз съм напълно неспособен да осигуря инструкции на художника за портрета по описание (успявам най-многото да кажа, че мъжът е висок, има обикновено лице, неприятен поглед), но мога да дам името и адреса на мъжа.
Както се вижда от посочените именни парадигми, А. Т.-Балан първо е проучвал състоянието на склонението в паметниците на народното изкуство, след което е описал парадигмите. (Според спомените му в „Книга за мене си“ той много подробно е проучвал сборника с народните песни от Братя Миладинови.)
При това е обхванат един дълъг период – от 1849 г., когато се създава Катедрата по славянска филология (макар че първият студент от България се записва в нея едва през 1872 г.), до 1918 г.
Към своите читатели той (Ив. Богоров) се обръща с познатото свое „Здравейте, милички!“.
На същия този ден (7.11.1885 г.) сърбите са разбити на височината Три уши (до Сливница).
Преди години излезе „Кант и птицечовката“ (Умберто Еко), книга, която предизвика небивал интерес сред интелектуалците.
Катедралата „Св. Петър“ (Рим) е най-голямата в света.
Днес на заседанието си Европейската комисия разгледа молбите за членство в Евросъюза на Сърбия и Хърватия (Кор. на БТА).
Иван Вазов (9.07.1850 – 22.09.1921) е роден в Сопот.
„Старата чаршия“ (Разказ)
„Една българка“ (Преразказ)
„Царството на славяните 1601“ (Мавро Орбини)
Скоби се пишат за отделяне на вметнати думи и изрази или обособени части, които имат характер на дублираща информация по отношение на основната.
Димитър Чорбаджийски (Чудомир) близо две десетилетия стои настрана от литературата, изявявайки се през това време като художник.
Не всеки глагол допуска свързване с подчинено да-изречение (т.е. съдържащо съюз „да“).
Според Ал. Теодоров-Балан изречението съобщава прирочно (предикативно) съчетание на две основни представи.
Наемът за апартамента е 300 лв. (150 евро).
Добро средство при заболявания на стомаха е отвара от листа на сена (Folia Sennae) и корени на ревен (Radix Rhei).
Тесалоники (Солун) е най-близкият голям гръцки град до границата с България.
Скоби се пишат за отделяне на част от дума или дума, което позволява различни прочити на думата, израза или изречението.
Различието и неговото (не)приемане всъщност се свързват с широтата на мирогледа.
Излезе книгата „Жаргонът, без който (не) можем“.
Начинът на свързване ще (пред)определя посоката на подчинението.
Скоби се пишат за отделяне на ремарки в драматични произведения.
МАКЕДОНСКИ (силно развълнуван): Не, аз ще ида! (Сърдито.) Бръчков не може, Бръчков не познава добре Русчук, Бръчков прави песни, Бръчков ще го усетят и обесят.
Скоби се пишат за отделяне на библиографски данни след цитиране в текста.
Балан с ирония отбелязва, че въпреки огромния по обем граматичен материал, залегнал в програмата, обучението по български език има като резултат голям брой завършили средно образование млади хора, които говорят на „един примитивен, такъв-онакъв български език, а в своите прошения за съответствена служба допускат по три погрешки в една дума“ (Балан 1887: 501).
[Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 130.4.2.]
С квадратни или кръгли скоби се отделят думи и изрази на автора, вмъкнати в цитиран текст с цел пояснение.
„Даже и и з т о ч н о т о [разредка в оригинала – курсив мой] наречие, което се счита за главна основа на писмения български език, е пожертвувало най-главната своя особеност – тъмното произношение на безакцентните гласни.“
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.7.2.]