Службата „Езикови справки и консултации“ на Института за български език на БАН дава компетентна информация по въпроси на българския книжовен език. Може да зададете своя въпрос на:
Службата се поддържа от Секцията за съвременен български език.
Полуслято се пишат сложни съществителни имена с равноправно отношение между изграждащите ги основи от типа главна основа – главна основа (при нарицателните имена смисълът подсказва, че между двете основи може да се вмъкне съюзът и). Към тях се отнасят следните случаи:
Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на основите на две съществителни нарицателни или собствени (лични и географски) имена.
зидаро-мазач, касиер-домакин, лозаро-винарство, плод-зеленчук, план-програма, покупко-продажба, пренос-превоз, старт-финал, товаро-разтоварач;
Ана-Мария, Жан-Жак, Иван-Александър, Иван-Страцимир,
Карл-Хайнц, Константин-Кирил, Мария-Десислава;
Андерсен-Нексьо, Иванова-Карапетрова, Жолио-Кюри, Немирович-Данченко, Римски-Корсаков, Салтиков-Шчедрин;
Австро-Унгария, Асиро-Вавилония, Елзас-Лотарингия
Когато личните имена от този тип се пишат съкратено, дефисът между буквите, които представляват отделните им части, се запазва.
Ж.-Ж. Русо, Р.-М. Рилке
[Вж. Езикови съкращения, т. 72.3.]
Не се пише дефис, когато втората съставка на собствените имена е династично име.
Иван Асен, Иван Шишман
Под влияние на чужди езици някои сложни остарели и съвременни географски имена по традиция се пишат слято.
Будапеща, Индокитай, Чехословакия