Службата „Езикови справки и консултации“ на Института за български език на БАН дава компетентна информация по въпроси на българския книжовен език. Може да зададете своя въпрос на:
Службата се поддържа от Секцията за съвременен български език.
Дори когато са налице посочените по-горе (в т. 5 и 6) условия, правилото за променливото я не е в сила в следните случаи, установени по традиция:
Пред окончания -хме, -хте във формите за 1 и 2 л. мн.ч. на мин. св. и мин. несв. вр. на глаголи с ударение върху променливото я то не преминава в е, въпреки че е пред сричка с гласна е.
бях – бя̀хме, бя̀хте; видях – видя̀хме, видя̀хте; живя̀х – живя̀хме, живя̀хте; търпя̀х – търпя̀хме, търпя̀хте
В членуваните форми на някои съществителни имена с наставка -ост, образувани от минали причастия, я не преминава в е, въпреки че е в сричка извън ударение.
закостеня̀лост – закостенялостта̀; изнемощя̀лост – изнемощялостта̀; недодя̀ланост – недодялаността̀; припря̀ност – припряността̀
В корените на производни глаголи, образувани с наставка -н-, я преминава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласна [а].
кля̀кам – клѐкна; ля̀гам – лѐгна; мя̀там – мѐтна; пося̀гам – посѐгна; смя̀там – смѐтна
Във формите за ж.р. и ср.р. на някои производни прилагателни имена с наставка -ен я преминава в е, въпреки че е под ударение и пред сричка с гласни [а] или [о].
гняв – гнѐвна, гнѐвно (от гнѐвен); ля̀то – дълголѐтна, дълголѐтно (от дълголѐтен); мя̀рка – мѐрна, мѐрно (от мѐрен); цвят – цвѐтна, цвѐтно (от цвѐтен)
При отделни производни думи се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред сричка с гласна [a] или [o].
бял – избѐлвам; дял – дѐло, отдѐл; мя̀сто – мѐстност; звяр – звѐрство; свят – свѐтска; мятам – намѐтка; тря̀бва – потрѐбност
В някои географски имена се е установила форма с е, а не с я под ударение и пред сричка с гласна [a] или [o].
Бѐло поле, Брѐгово, Желѐзна