зарева̀

клас
спрежение
вид
преходност
лице

Форми на думата

 единствено числомножествено число
първо лице зарева̀ заревѐм
второ лице заревѐш заревѐте
трето лице заревѐ зарева̀т
 единствено число
първо лице зарева̀
второ лице заревѐш
трето лице заревѐ
 множествено число
първо лице заревѐм
второ лице заревѐте
трето лице зарева̀т

 единствено числомножествено число
първо лице ще зарева̀ ще заревѐм
второ лице ще заревѐш ще заревѐте
трето лице ще заревѐ ще зарева̀т
 единствено число
първо лице ще зарева̀
второ лице ще заревѐш
трето лице ще заревѐ
 множествено число
първо лице ще заревѐм
второ лице ще заревѐте
трето лице ще зарева̀т

 единствено числомножествено число
първо лице зарева̀х зарева̀хме
второ лице зарева̀ зарева̀хте
трето лице зарева̀ зарева̀ха
 единствено число
първо лице зарева̀х
второ лице зарева̀
трето лице зарева̀
 множествено число
първо лице зарева̀хме
второ лице зарева̀хте
трето лице зарева̀ха

 единствено числомножествено число
първо лице заревя̀х заревя̀хме
второ лице заревѐше заревя̀хте
трето лице заревѐше заревя̀ха
 единствено число
първо лице заревя̀х
второ лице заревѐше
трето лице заревѐше
 множествено число
първо лице заревя̀хме
второ лице заревя̀хте
трето лице заревя̀ха

 единствено число  множествено число
 мъжки родженски родсреден род 
първо лице зарева̀л съм зарева̀ла съм зарева̀ло съм зарева̀ли сме
второ лице зарева̀л си зарева̀ла си зарева̀ло си зарева̀ли сте
трето лице зарева̀л е зарева̀ла е зарева̀ло е зарева̀ли са
 единствено число  
 мъжки родженски родсреден род
първо лице зарева̀л съм зарева̀ла съм зарева̀ло съм
второ лице зарева̀л си зарева̀ла си зарева̀ло си
трето лице зарева̀л е зарева̀ла е зарева̀ло е
 множествено число  
първо лице зарева̀ли сме  
второ лице зарева̀ли сте  
трето лице зарева̀ли са  
 единствено число
 мъжки род
първо лице зарева̀л съм
второ лице зарева̀л си
трето лице зарева̀л е
 женски род
първо лице зарева̀ла съм
второ лице зарева̀ла си
трето лице зарева̀ла е
 среден род
първо лице зарева̀ло съм
второ лице зарева̀ло си
трето лице зарева̀ло е
 множествено число
първо лице зарева̀ли сме
второ лице зарева̀ли сте
трето лице зарева̀ли са

 единствено число  множествено число
 мъжки родженски родсреден род 
първо лице бях зарева̀л бях зарева̀ла бях зарева̀ло бяхме зарева̀ли
второ лице беше зарева̀л беше зарева̀ла беше зарева̀ло бяхте зарева̀ли
трето лице беше зарева̀л беше зарева̀ла беше зарева̀ло бяха зарева̀ли
 единствено число  
 мъжки родженски родсреден род
първо лице бях зарева̀л бях зарева̀ла бях зарева̀ло
второ лице беше зарева̀л беше зарева̀ла беше зарева̀ло
трето лице беше зарева̀л беше зарева̀ла беше зарева̀ло
 множествено число  
първо лице бяхме зарева̀ли  
второ лице бяхте зарева̀ли  
трето лице бяха зарева̀ли  
 единствено число
 мъжки род
първо лице бях зарева̀л
второ лице беше зарева̀л
трето лице беше зарева̀л
 женски род
първо лице бях зарева̀ла
второ лице беше зарева̀ла
трето лице беше зарева̀ла
 среден род
първо лице бях зарева̀ло
второ лице беше зарева̀ло
трето лице беше зарева̀ло
 множествено число
първо лице бяхме зарева̀ли
второ лице бяхте зарева̀ли
трето лице бяха зарева̀ли

 единствено числомножествено число
първо лице щях да зарева̀ щяхме да заревѐм
второ лице щеше да заревѐш щяхте да заревѐте
трето лице щеше да заревѐ щяха да зарева̀т
 единствено число
първо лице щях да зарева̀
второ лице щеше да заревѐш
трето лице щеше да заревѐ
 множествено число
първо лице щяхме да заревѐм
второ лице щяхте да заревѐте
трето лице щяха да зарева̀т

 единствено число  множествено число
 мъжки родженски родсреден род 
първо лице ще съм зарева̀л ще съм зарева̀ла ще съм зарева̀ло ще сме зарева̀ли
второ лице ще си зарева̀л ще си зарева̀ла ще си зарева̀ло ще сте зарева̀ли
трето лице ще е зарева̀л ще е зарева̀ла ще е зарева̀ло ще са зарева̀ли
 единствено число  
 мъжки родженски родсреден род
първо лице ще съм зарева̀л ще съм зарева̀ла ще съм зарева̀ло
второ лице ще си зарева̀л ще си зарева̀ла ще си зарева̀ло
трето лице ще е зарева̀л ще е зарева̀ла ще е зарева̀ло
 множествено число  
първо лице ще сме зарева̀ли  
второ лице ще сте зарева̀ли  
трето лице ще са зарева̀ли  
 единствено число
 мъжки род
първо лице ще съм зарева̀л
второ лице ще си зарева̀л
трето лице ще е зарева̀л
 женски род
първо лице ще съм зарева̀ла
второ лице ще си зарева̀ла
трето лице ще е зарева̀ла
 среден род
първо лице ще съм зарева̀ло
второ лице ще си зарева̀ло
трето лице ще е зарева̀ло
 множествено число
първо лице ще сме зарева̀ли
второ лице ще сте зарева̀ли
трето лице ще са зарева̀ли

 единствено число  множествено число
 мъжки родженски родсреден род 
първо лице щях да съм зарева̀л щях да съм зарева̀ла щях да съм зарева̀ло щяхме да сме зарева̀ли
второ лице щеше да си зарева̀л щеше да си зарева̀ла щеше да си зарева̀ло щяхте да сте зарева̀ли
трето лице щеше да е зарева̀л щеше да е зарева̀ла щеше да е зарева̀ло щяха да са зарева̀ли
 единствено число  
 мъжки родженски родсреден род
първо лице щях да съм зарева̀л щях да съм зарева̀ла щях да съм зарева̀ло
второ лице щеше да си зарева̀л щеше да си зарева̀ла щеше да си зарева̀ло
трето лице щеше да е зарева̀л щеше да е зарева̀ла щеше да е зарева̀ло
 множествено число  
първо лице щяхме да сме зарева̀ли  
второ лице щяхте да сте зарева̀ли  
трето лице щяха да са зарева̀ли  
 единствено число
 мъжки род
първо лице щях да съм зарева̀л
второ лице щеше да си зарева̀л
трето лице щеше да е зарева̀л
 женски род
първо лице щях да съм зарева̀ла
второ лице щеше да си зарева̀ла
трето лице щеше да е зарева̀ла
 среден род
първо лице щях да съм зарева̀ло
второ лице щеше да си зарева̀ло
трето лице щеше да е зарева̀ло
 множествено число
първо лице щяхме да сме зарева̀ли
второ лице щяхте да сте зарева̀ли
трето лице щяха да са зарева̀ли

 единствено числомножествено число
второ лице заревѝ заревѐте
 единствено число
второ лице заревѝ
 множествено число
второ лице заревѐте

 единствено число  множествено число
 мъжки родженски родсреден род 
първо лице бих зарева̀л бих зарева̀ла бих зарева̀ло бихме зарева̀ли
второ лице би зарева̀л би зарева̀ла би зарева̀ло бихте зарева̀ли
трето лице би зарева̀л би зарева̀ла би зарева̀ло биха зарева̀ли
 единствено число  
 мъжки родженски родсреден род
първо лице бих зарева̀л бих зарева̀ла бих зарева̀ло
второ лице би зарева̀л би зарева̀ла би зарева̀ло
трето лице би зарева̀л би зарева̀ла би зарева̀ло
 множествено число  
първо лице бихме зарева̀ли  
второ лице бихте зарева̀ли  
трето лице биха зарева̀ли  
 единствено число
 мъжки род
първо лице бих зарева̀л
второ лице би зарева̀л
трето лице би зарева̀л
 женски род
първо лице бих зарева̀ла
второ лице би зарева̀ла
трето лице би зарева̀ла
 среден род
първо лице бих зарева̀ло
второ лице би зарева̀ло
трето лице би зарева̀ло
 множествено число
първо лице бихме зарева̀ли
второ лице бихте зарева̀ли
трето лице биха зарева̀ли

 единствено число  множествено число
 мъжки родженски родсреден род 
нечленувано зарева̀л зарева̀ла зарева̀ло зарева̀ли
членувано  зарева̀лата зарева̀лото зарева̀лите
с пълен член зарева̀лият   
с кратък член зарева̀лия   
 единствено число  
 мъжки родженски родсреден род
нечленувано зарева̀л зарева̀ла зарева̀ло
членувано  зарева̀лата зарева̀лото
с пълен член зарева̀лият  
с кратък член зарева̀лия  
 множествено число  
нечленувано зарева̀ли  
членувано зарева̀лите  
 единствено число
 нечленувано
мъжки род зарева̀л
женски род зарева̀ла
среден род зарева̀ло
 членувано
мъжки родпълен член зарева̀лият
мъжки родкратък член зарева̀лия
женски род зарева̀лата
среден род зарева̀лото
 множествено число
 нечленувано
  зарева̀ли
 членувано
  зарева̀лите

единствено число  множествено число
мъжки родженски родсреден род 
заревя̀л заревя̀ла заревя̀ло заревѐли
единствено число  
мъжки родженски родсреден род
заревя̀л заревя̀ла заревя̀ло
множествено число  
заревѐли  
 единствено число
мъжки род заревя̀л
женски род заревя̀ла
среден род заревя̀ло
 множествено число
  заревѐли

Особености на думата

 Правоговор

Буква в крайната сричка на глагола в сегашно време се произнася като [] под ударение.

 Правопис  Правоговор

Глаголът е с променливо я. В онези видове причастия, в които има променливо я, то се произнася и пише като е, когато следващата сричка съдържа е или и.

 Правопис  Правоговор

В 1. лице мн. ч. на сегашно време глаголът се изговаря и пише с -м накрая.