има̀м (мюсюлмански духовник)

Съществително име в българския език е всяка лексема, която има постоянен род и може да бъде пояснявана от прилагателни имена. Съществителните имена могат да се изменят по число. Малка част от съществителните в българския език обаче имат форми само за единствено или само за множествено число.

В българския език съществителните могат да са от мъжки, женски и среден род, а в редки случаи и от общ род (genus communia). Съществителните от мъжки род могат да се съчетават с израза един.